Хубал

Разказва Ал-Бара бин Азиб: Пророкът назначи Абдулла бин Джубаир за водач на пехотинците (стрелци), които бяха на брой петдесет в деня (на битката) при Ухуд. Той им даде указания: „Стойте по местата си и не ги напускайте дори, ако видите птици да ви сграбчват, докато не ви наредя; и ако видите, че сме победили неверниците и сме ги обърнали в бяг, дори тогава не трябва да напускате местата си, докато не ви наредя.” След това неверниците бяха победени. Кълна се в Аллах, видях бягащите жени да повдигат дрехите си, като откриваха краката си и гривните по тях. И другарите на Абдулла бин Джубаир му казаха: „Каква плячка! Хора, каква плячка! Твоите другари победиха, какво чакаш?” Абдулла бин Джубаир отвърна: „Нима забравихте какво ви рече Пратеникът на Аллах?” Те му отговориха: „Кълнем се в Аллах! Ще отидем при хората (т.е. врага) и ще съберем нашия дял от плячката”. Но когато отидоха при тях, бяха принудени да се върнат победени. В онзи момент Пратеникът на Аллах беше в тила и ги викаше обратно. Само дванадесет мъже останаха с Пророка и неверниците избиха седемдесет човека от нашите. В деня (на битката) при Бадр, Пророкът и неговите другари направиха така, че езичниците да загубят 140 мъже, седемдесет от които бяха заловени и седемдесет бяха убити. След това Абу Суфиан попита три пъти: „Мухаммад сред тези хора ли е?” Пророкът нареди на другарите си да не му отговарят. После той попита три пъти: „Синът на Абу Кухафа сред тези хора ли е?” Той отново попита три пъти: „Синът на Ал-Катаб сред тези хора ли е?” След това се върна обратно при другарите си и каза: „Според тези (мъже), те са били убити.” Умар не можа да се въздържи и каза на (на Абу Суфиан): „Изрече лъжа, кълна се в Аллах! Ти си враг на Аллах! Всички, които спомена са живи и това, което ще те направи нещастен е още там”. Абу Суфиан рече: „Нашата победа днес е като противовес на вашата в битката при Бадр, и във войната (победата) е винаги нерешена и бива споделена от воюващите страни, и вие ще намерите някои от вашите убити (мъже) обезобразени, но аз не съм призовавал моите хора да го правят, при все че не съжалявам за това.” След това той започна бодро да рецитира: „О, Хубал, възвиси се!” Като чу това Пророкът каза (на другарите си): „Защо не му отговорите?” Те казаха: „О, Пратенико на Аллах, какво да кажем?” Той рече: „Кажете, Аллах е по-възвишен и по-върховен”. (След това)Абу Суфиан каза: „Имаме (идола) Ал Узза, а вие нямата Узза”. Пророкът каза (на другарите си): „Защо не му отговорите?” Те попитаха:”О, Пратенико на Аллах! Какво да кажем?” Той рече: „Кажете, Аллах е нашият Помощник, а вие нямате помощник."

Разказва Ал-Бара: Изправихме се срещу езичните в този ден (в битката при Ухуд) и Пророкът постави отряд стрелци (на избрано място) и назначи Абдулла (бин Джубаир) като техен водач и каза: „Не напускайте това място; дори ако ни видите да завладяваме врага, не напускайте това място, и дори ако видите да ни завладяват, не идвайте (при нас) да ни помагате”. И така, когато се срещнахме с враговете, те си плюха не петите, тъй че жените им, като бягаха към планината, повдигаха полите си и се показваха гривните по краката им. Мюсюлманите започнаха да казат: „Каква плячка, каква плячка!” Абдулла бин Джубаир рече: „Пророкът получи твърдо обещание от мен да не напускам това място.” Но неговите другари отказаха (да останат на място). Така че когато отказаха (да останат там), (Аллах) ги заблуди така, че не знаеха къде да отидат и претърпяха седемдесет жертви. Абу Суфиан се качи на едно високо място и каза: „Мухаммад сред тези хора ли е?” Пророкът рече: „Не му отговаряйте”. Абу Суфиан каза: „Синът на Абу Кухафа сред тези хора ли е?” Пророкът рече: „Не му отговаряйте”. Абу Суфиан попита: „Синът на Ал-Хатаб сред тези хора ли е?” След това той добави: „Всички тези хора са били убити, понеже, ако бяха живи, те биха отговорили.” Като чу това, Умар не можа да се въздържи да каже: „Ти си лъжец, враже на Аллах! Аллах запази тези, които ще те направят нещастен”. Абу Суфиан каза: „Велик да бъде Хубал!” На това Пророкът каза (на другарите си): „Отговорете му.” Те го попитаха: „Какво можем да кажем?”. Той рече: „Кажете, Аллах е по-възвишен и по-всемогъщ!” Абу Суфиан каза: „Ние имам (идола) Ал-Узза, докато вие нямате Узза!” Пророкът рече (на другарите си): „Отговорете му.” Те казаха: „Какво можем да кажем?” Пророкът им отвърна: „Кажете, Аллах е нашият помощник, а вие нямате помощник.” Абу Суфиан каза: „(Този) ден ни обезщети за загубата при Бадр и (в) битката (победата) е винаги остава нерешена и бива споделена от воюващите страни. Ще видите някои от вашите загинали мъже обезобразени, но аз нито съм го нареждал, нито съжалявам за това.” Разказва Джабир: Някои хора пиха вино в утрото на деня на Ухуд и след това бяха убити като мъченици.

Амр ибн Лухай занесъл в Мекка един идол, наречен Хубал от земята на града Хит в Месопотамия.⁵ Хубал е бил един от най-големите идоли на кураишите. Така че той го поставил при кладенеца вътре в Кааба и заповядал на хората да му се кланят. По този начин човек, който се връща от път би го посетил и обиколил Дома преди да се върне при семейството си и би обръснал косата си пред него.

Хубал е идолът, на когото Абу Сафиан ⁶ е казал в деня на (битката при) Ухуд, „О, Хубал, издигни се”, което означава „покажи религиозната си сила”, докато Пророкът е казал „Издигни се, Ти, Който си Единствен”. Името на кладенеца вътре в Кааба е било Ал-Ахсаф; някога арабите са го наричали Ал-Ахшаф... (Ал-Азраки 1858, 73)

Мухаммад ибн Ишак казва, че Хубал е (направен) от корналинови перли във формата на човек. Дясната му ръка му била счупена и кураишите му направили нова ръка от злато. Имал е свод, където е била принасяна жертвата, както и седем стрели, които третират въпроси като смъртта, девството и брака. Трябвало е да му бъдат принасяни сто камили. Имал е пазач (хаджиб)...⁷ (пак там, стр. 74)

Кураишите са имали няколко идола в и около Кааба. Най-големият от тях е бил Хубал. Бил е направен, доколкото знам, от червен ахат във формата на човек като дясната му ръка е била счупена. Кураишите го придобили в това състояние и заради това му направили ръка от злато... Стоял е вътре в Кааба и пред него е имало седем гадателски стрели. На една от тях е била написана думата „чист”, а на друга „присъединен чужденец”. Всеки път когато потеклото на новороденото е било поставяно под съмнение, те са предлагали жертва на Хубал, издърпвали са стрелите и са ги хвърляли. Ако стрелата покажела думата „чист”, детето бивало признато за законно и племето го приемало. Ако обаче стрелата покажела „присъединен чужденец”, детето бивало обявено за незаконно и племето го отхвърляло. Третата стрела била за гадаене относно мъртвите, докато четвъртата се използвала за гадаене относно брака. Целта на останалите три стрели не е изяснена. Всеки път когато са имали разногласия по даден въпрос, или е имало предложение да се тръгне на пътешествие, или е трябвало да се предприеме някакъв друг план, те са пристъпвали към Хубал и са размествали стрелите за гадаене пред него. Без значение какъв резултат се е получил, те са го следвали и са действали спрямо него. (Ibn al-Kalbi, Book of Idols, pp. 28-29 = Ibn al-Kalbi 1952, pp. 23-24)