Пакта на Омар
Пактът на Омар (العهدة العمرية) (637 г. сл. Хр.) е споразумение между завладяното християнско население и мюсюлманските нашественици, предвождани от Омар Ибн Ал-Хаттаб, вторият праведен халиф.
Съдържание на Пакта
- да не издигаме в нашите земи нито манастир,
- нито църква
- или убежище за монах,
- нито да възстановяваме което и да е място за богослужение, което се нуждае от възстановяване,
- нито да използваме някое от тях с враждебна цел срещу мюсюлманите.
- Няма да пречим на никой мюсюлманин да остава в нашите църкви през деня или нощта,
- и ще отваряме вратите (на нашите богослужебни домове) за всеки пътник или минувач.
- Тези мюсюлмани, които идват като гости ще имат подслон и храна за три дни.
- Няма да пускаме шпиони срещу мюсюлманите в нашите църкви и домове или да укриваме измамници (или предатели) срещу мюсюлманите.
- Няма да учим нашите деца на Корана,
- няма да разпространяваме ширк,
- няма да скланяме някого към ширк
- нито да пречим на някого от нашите приятели да приемат исляма, ако пожелаят.
- Ще уважаваме мюсюлманите,
- ще им отстъпваме местата си, ако те пожелаят да седнат на тях.
- Няма да подражаваме на тяхното облекло, шапки, тюрбани, сандали, прически, говор, прякори и фамилни имена,
- или да яздим на седла,
- няма да носим меч на рамената си, да съхраняваме или да носим каквито и да е оръжиия.
- Няма да изсичаме печатите си на арабски,
- нито ще продаваме спиртни напитки.
- Задължаваме се да постригваме предната част на косите си,
- да носим обичайните си дрехи, където и да се намираме,
- да носим колани около кръста,
- да се въздържаме от издигане на кръстове извън нашите църкви
- и да ги показваме публично, наред с книгите си по мюсюлманските места и тържища.
- Няма да бием камбаните в нашите църкви, освен дискретно,
- нито ще надигаме глас, когато се четат нашите свещени книги в църквите ни в присъствието на мюсюлмани,
- нито ще надигаме гласовете си (с молитва) на нашите погребения,
- нито ще палим факли при погребалните ни шествия, когато преминават през местата на мюсюлманите или тържищата им.
- Няма да погребваме наш мъртвец до мюсюлмански мъртвец,
- нито ще откупуваме пленници на мюсюлманите.
- Ще показваме пътя на мюсюлманите и ще се въздържаме от похищение на собствеността в домовете им.
- Няма да удряме никой мюсюлманин.
Това са условията, които ще спазваме ние и последователите на нашата религия в замяна на сигурността и защитата. Ако нарушим някое от тези обещания, които сме дали във ваша полза срещу нас, тогава нашият Дхиммах(обещание за защита) е развален и вие имате право да вършите с нас каквото искате като с хора, обвинени в непокорство и бунт.[1]
Автентичност
Някои светски тълкуватели и както и някои апологети напоследък изразиха съмнение относно автентичността на този документ (както и спрямо хадиската литература и самия Коран), но това, в което не се съмняват е, че описаното в този документ е било наистина прилагано от ранните мюсюлмани. Например използването на отличителни белези е в съгласие с документалните и археологичните доказателства от седми и осми век в Ирак и Сирия.[2]
Ако се абстрахираме от мнението на съвременните тълкуватели, този документ е всеобщо признат като автентичен от мнозинството мюсюлмани. Този възглед се потвърждава от някои от най-големите тълкуватели и историци, включително Ал-Халал (поч. 923 г. сл. Хр.), Ибн Хазм (поч. 1063 г.), Ал-Тартуши (поч. 1126 г.), Ибн Кудама (поч. 1123 г.), Ибн Таймия (поч. 1138 г.), Ибн Асакир (поч. 1176 г.), Ибн ал-Каим (поч. 1350 г.), Ибн Катир, Ал-Хинди и Али Аджин. Освен това юристът по Ханафи от осми век Абу Юсуф отбелязва, че условията в Пакта, които се отнасят до дхиммис(немюсюлмани) са напълно в съгласие с Корана и хадисите. Затова Пактът „важи до деня на възкресението.”
Статията в Уикипедия „Съглашението на Омар I”
Подобната статия в Уикипедия „Съглашението на Омар I” твърди, че „някои палестински християни и мюсюлмани разглеждат документа като имащ силата на закон, дори след тринадесет века”.[3] Макар това да изглежда на пръв поглед впечатляващо, трябва да отчетем факта, че християните в Палестина (споменати най-малкото, за да се разсее т.нар. мит „че всички араби са мюсюлмани”) са забравено малцинство, което редовно бива подлагано на гонения и дори смърт. Малко учудващо е, че те биха подкрепили подобно унизително споразумение, което официално ги заклеймява като граждани втора ръка, само защото защитава техния живот и този на близките им. Факт е, че афро-американците са били освободени, когато робството е поставено извън закона с 13-та поправка на Американската конституция през 1865 г. Това обаче трудно прави законите на Джим Кроу по-приемливи.
Вижте също
Английски
- Pact of Umar - A hub page that leads to other articles related to the Pact of Umar
- Library - WikiIslam's online library of books
Преводи
- Тази страница е достъпна също и на следните езици: Английски. За други езици вижте менюто в ляво.
Външни препратки(Английски)
Източници
- ↑ Тафсир ибн Катир – Плащане на Джизя е признак на куфир(неверник) и унижение – (Английски език)
- ↑ Robinson, Chase F. - Neck-Sealing in early Islam - (BRILL) Journal of the Economic and Social History of the Orient, Volume 48, Number 3, 2005 , pp. 401-441(41) – (Английски език)
- ↑ (Английски език) - Covenant of Umar I - Wikipedia, June 29, 2010