Геноцидът на Бану Курайза: Difference between revisions
| [checked revision] | [checked revision] |
No edit summary |
|||
| Line 61: | Line 61: | ||
(Джибрил ) каза: "Там" и посочи, (в посока на територията на племето) Бану Курайза , (тогава) Пратеника на Аллах да е доволен от него и да го благослови, се отправи нататък.}} | (Джибрил ) каза: "Там" и посочи, (в посока на територията на племето) Бану Курайза , (тогава) Пратеника на Аллах да е доволен от него и да го благослови, се отправи нататък.}} | ||
Очевидно е, че Мухаммад и неговите последователи били облекчени след оттеглянето на Мекканската армия . Набегът срещу Бану Курайза не е бил на дневен ред, докато Джибрил не | Очевидно е, че Мухаммад и неговите последователи били облекчени след оттеглянето на Мекканската армия . Набегът срещу Бану Курайза не е бил на дневен ред, докато Джибрил не се появил със заповедта от Аллах. Също така е очевидно, че Бану Курайза не показвали никакви агресивни действия по време на обсадата в Хандака, когато Мекканската армия стояла пред окопите . | ||
Източници твърдят, че обсадата продължила почти месец, но в крайна сметка Мекканците били принудени да отстъпят без бой. Тактиката, избрани от Мухаммад към тях била напълно неочаквана и объркваща. Въпреки това, те все още чакали зелена светлина от Бану Курайза, като единствен начин да се пробие защитата на мюсюлманите, но не дочакали | Източници твърдят, че обсадата продължила почти месец, но в крайна сметка Мекканците били принудени да отстъпят без бой. Тактиката, избрани от Мухаммад към тях била напълно неочаквана и объркваща. Въпреки това, те все още чакали зелена светлина от Бану Курайза, като единствен начин да се пробие защитата на мюсюлманите, но не дочакали тази зелена светлина. В крайна сметка, след като са загубили надежда да разгромят защитата на мюсюлманите, Мекканците се оттеглили. | ||
След като врагът отстъпил, мюсюлманите са били в състояние да се отпуснат и да сложат оръжие, но не и Мухаммад. Всяка победа носела на Мухаммад и неговите съратници плячка. Битката при Ухуд е единственото изключение. Отстъплението на мeканците не ги удовлетворило. | След като врагът отстъпил, мюсюлманите са били в състояние да се отпуснат и да сложат оръжие, но не и Мухаммад. Всяка победа носела на Мухаммад и неговите съратници плячка. Битката при Ухуд е единственото изключение. Отстъплението на мeканците не ги удовлетворило. | ||
Revision as of 08:04, 17 April 2015
Тази статия е посветена на геноцидът върху юдейското племе Бану Курайза, който е извършен в 627г.
Въведение
На петата година от Хиджра (627г.), близо деветстотин юдеи от мединското племе Бану Курайза са били убити от мюсюлманите в един ден. Мухаммад, Пророка на исляма, водил лично тази брутална касапница, която започнала сутринта и завърши привечер. Избегналите смъртта, били продадени в робство. Този геноцид е известен в историята като инцидента с Бану Курайза.
Коран
В Корана е споменат този геноцид в Сура 33:
Анализ на текста от Корана
"Хората на Писанието", посочени в горния айят - са Бану Курайза. Като причина за убийството им се изтъква предполагаемата подкрепа на мeканците , които се противопоставили на мюсюлманите от Медина. В Корана се споменава този инцидент в минало време. Именно Аллах(от името на Аллах), бога на исляма, обвинява лично "хората на Писанието" заради подкрепа им към Мекка и мекканците. Мюсюлманите обикновено оправдават избиването на Бану Курайза, като се базират точно на тези стихове, от които може да се заключи, че племето е нарушило споразумението и е преминало на страната на меканците срещу мюсюлманите от Медина . Мюсюлманите твърдят, че тъй като нарушението на договора е акт на предателство, юдеите от Бану Курайза заслужавали унищожение.
Това твърдение е напълно не основателно: Не е имало коварните действия от страна на хората от клана Бану Курайза , което би могло да доведе до пълното унищожаване на племето. Те са били жертви на порочните стимули на Мухаммад, Пророка на исляма. Това става ясно от същите тези ислямски източници. Да започнем със споменатото в Корана за "битката при изкопа". Геноцидът ( тоталното им избиване) се извършил след битката.
Аллах напомня на мюсюлмани за помощта, която той им оказал. "когато насреща ви настъпиха с войски а Ние пратихме срещу им вятър"- той пратил вятър, за да размете противниците им, като по този начин спестил на последователите си унищожението. В горния айят се предполага, че враговете на Мухаммад са били спрени от Аллах.
Но кога са били принудени да остъпят и да се оттеглят враговете -преди или след провеждането на сражението?
Нататък, според Корана:
Тук сега се разказва как мюсюлманското общество се оказало очи в очи с една огромна меканска армия. Сред мюсюлманите се появили съмнения и неувереност. Може би сблъсъка с меканците щял да се окаже фатален за тях... Из тафсира на Ибн Касир:
Горните стихове и тафсира казват, че Мухаммад и неговата армия са били в състояние на водена война в Хандака (ровове, изкопи). Мухаммад знаел за силата на Меканската армия отпреди, заради това е действал по съвет на свой приятел - Салман персиеца. Мюсюлманите изкопани окопи( ровове, изкопи ), за да се оградят от меканците . "Битката на изкопа" получава своето име благодарение на тактика, използвана от Мухаммад. Огромната Меканска армия се състояла от две племена, главно от курайшите и гатафанците. Фактът, че Мухаммад избрал чисто отбранителна позиция, също говори за слабостта на мюсюлманската армия и силата на врага в момента.
Очевидно е, че "Битката на изкопа (Хандака)" не е била изобщо битка. И въпреки многочислеността на армията на Мекка, чиито сили можели да унищожат напълно крепостта на мюсюлманската армия, тя се спряла пред рововете (изкопите). Те не намерили друг начин да пробият в територията, контролирана от мюсюлмани, освен през територията на племето Бану Курайза, където пък Мухаммад не е копал ровове. В крайна сметка, лошото време и силните ветрове принудили Мекканците да отстъпят и да се върнат без да победят. Точно това казва и текстът от Корана, като потвърждава факта, че до открито противопоставяне на двете армии не се стигнало.
Анализ на Хадисите
Както видяхме, до открито сражение в Хандака (изкопите,окопите) не се стигнало.Кое тогава, е накарало Мухаммад да насочи вниманието си към Бану Курайза?Според ибн Катир:
Той казал: "Ти свали оръжието ли , Пратенико на Аллах?" Мухаммад казал: "Да." Джибрил казал: "Но ангелите не са сложили оръжие:. Те се върнаха само, за да достигнат и да се изравнят с тези хора"
Тогава Джибрил казал: "Аллах ви заповядва да се изправите и да нападнете Бану Курайза ." Според друг доклад: "Що за воини сте! Свалихте оръжие ли? " Мухаммад казал: "Да." Ангела казал: "Но ние не сме свалили нашите оръжия, ставайте и ги нападайте ." Мухаммад питал : "Кои? Къде?"
Джибрил казал: "Бану Курайза , защото Бог ми заповядва да ги разтресем."
Затова Пратеника на Аллах се изправил и наредил на хората да нападнат Бану Курайза , които били на няколко мили от Медина. Това се случило след молитвата на обяд ( салат аз-Зухр ). Той казал: "Нека този, който слуша и се подчинява да направи своята следобедна молитва само в поселенията на Бану Курайза.Изнесеното от Ибн Касир се потвърждава от Сахих(достоверен) хадис:
Тогава Пратеника на Аллах да го благослови , попита:" Къде ?"
(Джибрил ) каза: "Там" и посочи, (в посока на територията на племето) Бану Курайза , (тогава) Пратеника на Аллах да е доволен от него и да го благослови, се отправи нататък.Очевидно е, че Мухаммад и неговите последователи били облекчени след оттеглянето на Мекканската армия . Набегът срещу Бану Курайза не е бил на дневен ред, докато Джибрил не се появил със заповедта от Аллах. Също така е очевидно, че Бану Курайза не показвали никакви агресивни действия по време на обсадата в Хандака, когато Мекканската армия стояла пред окопите . Източници твърдят, че обсадата продължила почти месец, но в крайна сметка Мекканците били принудени да отстъпят без бой. Тактиката, избрани от Мухаммад към тях била напълно неочаквана и объркваща. Въпреки това, те все още чакали зелена светлина от Бану Курайза, като единствен начин да се пробие защитата на мюсюлманите, но не дочакали тази зелена светлина. В крайна сметка, след като са загубили надежда да разгромят защитата на мюсюлманите, Мекканците се оттеглили.
След като врагът отстъпил, мюсюлманите са били в състояние да се отпуснат и да сложат оръжие, но не и Мухаммад. Всяка победа носела на Мухаммад и неговите съратници плячка. Битката при Ухуд е единственото изключение. Отстъплението на мeканците не ги удовлетворило. Време е за появата на Джибрил, тоест Мухаммад е имал нужда от някаква заповед на военно ниво, с цел да има подкрепата и мотивацията на войниците. И така Джибрил се появил с нова заповед от Аллах: "Вие свалихте оръжието си, но не сте достигнали целта." Главната цел - да има плячка!
Ако е имало действително предателство от страна на племето Бану Курайза, то Мухаммад и неговата "религия" би бил погребан в окопи, които сам изкопал. Никой не чул обаче, за някакво предателство и така, след като Мекканците се оттеглили, мюсюлманите разпуснали. Това предполага, че предполагаемото предателство е просто опит да се оправдае геноцида (избиването).
Тогава така наречените свещени воини на исляма обсадили племето за близо месец, докато не се предало . Не е в резултат на борбата, а след обсадата. Обсадата приключила с безусловната капитулация на юдеите. Сега вече съдбата на племето се предала в ръцете на Мухаммад. Сега нека да видим какво се случило след това с поробеното племе:
"О, Пратенико на Аллах! Те са нашите подопечни, а не хазраджи.Не постъпвай с нашите подопечни братя, както и по-рано, така както направи " (Пророкът, преди Бану Курайза обсаждал Бану Кайнуга .Те били съюзници на хазраджите и предали Пророка. Абдаллах ибн Убайй ибн Салул помолил Пророка да ги даде на него, и Пророка им ги дал).
Когато ауситите се обърнаха към него с тия думи, той им каза: „Съгласни ли сте, о вие аусити, съдбата им да се реши от един от вас?" Те се съгласиха.
Саад Ибн Муаз каза:"Вие давате ли ми дума, че решението ми ще бъдат прието от вас?" Те отговориха : "Да." После Саад попита: „А този ,който е тук? И посочи към Пратеника на Аллах, но без да се обръща към него от уважение. Пророкът отговори утвърдително.”
Саад каза: "Аз извърших присъда: Да се убият мъжете, да се раздели имота им, да се пленят децата и жените "
Предаде ми го Асим Ибн Омар Ибн Катад, според казаното от Алкама ибн Ваккаса ал-Лайз, който каза:
" Пророкът каза на Саад: Ти ги осъди със съда на Аллах, който изхожда от седмото небе.” [1][2]Ибн Ишак описва убийството на мъжката половина от племето Бану Курайза по следния начин:
Водили хората на групи при рововете. Сред тях били и враговете на Аллах - Хавай ибн Ахтаб и Кааб ибн Асад- главатарите на племето. Били 600 или 700 човека. Говори се също , че били 800 -900 човека. Когато ги водели при Пророка , те се объръщали към Кааб Ибн Асад: -Оо Кааб! Какво ще правят с нас ! Той отговорил: - Нима не разбирате? Все още ли не разбирате? Не виждате ли, че когото изведат някого и не се връща повече, изведнъж млъква и не се чува?Чрез Аллах ,това е смърт, убиват ни! Това продължило до момента, до който Пророка не приключил с тях.
Извели и Хавайа ибн Ахтаба, враг на Аллах. Той е бил облечен с разноцветно скъпо наметало , но с дупки под различни ъгли, така че не му го снели . Ръцете му били вързани с въже около врата му. Виждайки Пророка ,казал: „За Бога, аз не се обвинявам, че ви бях опозиция, но онзи, който оставя Бог ще бъде изоставен.” След това се обърнал към хората , казвайки: „Божията заповед е правилна. Една книга,указ и клане са били писани срещу синовете на Израел.”
След това седнал и му отрязали главата.[3][4][5]Според Ибн Касир:
Тук да се отбележи, че не са били екзекутирани всички хора от племето на Бану Курайза. Някои ги чакала друга съдба:
По време на обсадата на Бану Курайза имаше тридесет и шест ездача. Това била първата корист (плячка) разделена на дялове и отделена от нея петата част. Въз основа на тоя обичай, се поделяла и по-нататък в бъдеще време, така плячката по време на походите.
После Пророка изпратил Саад ибн Зайд ал-Ансари, който бил от Бану Абд ал-Ашхал, с пленените от Бану Курайза в Неджд - да ги размени там срещу коне и оръжие.
Жените на Бану Курайза, заловени от мюсюлманите, са били заменени за коне и оръжие. Ибн Ишак потвърждава това:
Опровежение на мюсюлманските защитници
Мюсюлманските апологети не виждат нищо неморално в деянието на Мухаммад и се опитват всячески да оправдаят масовото убийство.
Най-често срещаният аргумент на мюсюлманите е твърдението на Мухаммад, че е имало предателство и действията му били отговор на това предателство. С това ние не можем да се съгласим. В действителност, в случай на истинско предателство Бану Курайза биха се присъединили към Мекканците. Ако това наистина се беше случило,то всичко щеше да приключи с пълното разгромяване на Мухаммад и неговите воини.Но думите на Абу Суфян, който стоял начело на Мекканската армията, казват точно обратното.
Според Ибн Ишак:
Освен това, първоначално нито Мухаммад нито последователите му обвинили Бану Курайза по време на обсадата от Мекканците, в измяна. Призивът да ги нападнат дошъл едва след като Мекканците се оттеглили и вдигнали обсадата. И е било само предлог, за да се унищожи цялото юдейско племе .
Друг аргумент, често цитиран от мюсюлманите, е че Бану Курайза сами избрали съдията си. Мюсюлманите твърдят, че Бану Курайза били избити по заповед на Саад бин Муаз. Като така правят опит да отклонят вината от Мухаммад.
С тези доводи също ще е трудно да се съгласим:
На първо място, от ислямските източници не е ясно дали е имало съгласие от страна на племето Бану Курайза - Саад бин Mуаз да ги съди и да е съдия. От Достоверен(Сахих) хадис на достоверния Бухари се знае следното:
Саад казал (на Пророка) : "На теб се пада да изпълниш присъдата над воините и да плениш жените и децата им"
(На което Пророка) казал: "Ти взе решението, съответстващо на решението на Аллах( или "съответстващо на решението на Царя")В преводите, когато се споменават хората, които се съгласили Саад бин Муаз да съдийства, думите "юдеите от Бану Курайза" са сложени в скоби, но в оригиналния сахих на ал Бухари на арабски-няма такова нещо. В същност ауситите са съдийствали, а Бану Курайза не са давали съгласието си, за съдийстване на когото и да било. Тяхното мнение е било безмислено и не е имало никаква тежест, защото вече хората от Бану Курайза стояли на колене в момента на изборът на съдията. Това противоречи на твърдението на мюсюлманите, че съдията е бил избран от хора от племето.
Внимателния анализ на хадисите показват, че волята на Мухаммад е отекнала в присъдата, издадена от Саад бин Муаз (Саад е знаел какво иска Пророка). Веднага след като се произнесъл, Мухаммад го поздравил за решението, което било и решението на самия Аллах (разбирай и Мухаммад). Отново от Достоверния Бухари:
Саад казал (на Пророка): "На теб се пада да изпълниш присъдата над воините и да плениш жените и децата им"
(На което Пророка) казал: "Ти взе решението, съответстващо на решението на Аллах (или "съответстващо на решението на Царя")Мухаммад си бил намислил да унищожи племето още преди присъдата, произнесена от Саада ибн Муаз. Още по време на обсадата. Той пратил посланник (Абу Лубаба) в крепостта на Бану Курайза по време на обсадата. Информацията от по-долу е за сметка на това мнение, като се споменава от Ибн Ишак:
Питали го: О, Абу Лубаба, мислиш ли че трябва да се предадем на Мухаммад? А той кимнал утвърдително и посочил с ръка към гърлото си, жест с който показвал, че ще бъдат заклани.
Абу Лубаба после разказвал: "Ей Богу, да не мръдна от мястото си, ако съм мислил пък че така предавам Аллах и неговия Пратеник."Това се случило по време на обсадата, докато Саад ибн Муаз бил предявен като съдия след самата обсада. Абу Лубаба показал ясно намерението на Мухаммад да изколи племето Бану Курайза. Виждаме и разкаянието на Абу Лубаба, как се чувствал виновен че по някакъв начин е разкрил кървавото намерение на Мухаммад. Той скоро напуснал това място, отишъл и се привързал към един от стълбовете на джамията. Отново от Ибн Ишак:
Ако всичко което се случило с племето Бану Курайза, е било единствено само грешка на съдийството на Саада ибн Муаз, как тогава да разбираме текста от Ибн Ишак? Та той разкрива намерението да бъде унищожено племето!
Друг любим аргумент на мюсюлманите е, че племето било екзекутирано по "собствените им закони", писани в Тора. Присъдата на Саад бин Муаз съответствала на това, което се казва във Второзаконие 20: 10-18, така че обвинението срещу исляма било безпочвено.
В действителност писаното във Второзаконие 20: 10-18 не е "законът на Тора." То отдавна не било актуално! Обетованата Земя, упомената в Тора , била заселена отдавна. И това нямало никакво отношение към "предателство или съюзяване". Така, че ако Мухаммад или Саад ибн Муаз действително са приложили този не актуален закон спрямо племето, то това пак би било неправилно и погрешно за ситуацията. Ако е бил Божий Пророк, Мухаммад е бил длъжен да отмени присъдата на Саад ибн Муаз.
Освен това, този мюсюлмански аргумент поражда въпроси:
- Защо мюсюлманите се опитват да се позовават на Второзаконие (Светото писание, което според тях е невярно и изопачено), както в други случаи твърдят и в същото време да го дават пък като примерен мотив за геноцид?
- Ислямските източници твърдят, че Мухаммад е убил не само войни и вождове на Бану Курайза, но и млади хора, които не са могли да бъдат отговорни за решенията на старейшините си. Защо е било нужно избиване на невинни?
Някои мюсюлмани твърдят, че е убил само тези, които биха могли да се бият. Според техните собствени източници, обаче не е така.
Как Мухаммад определял кой от евреите е бил в състояние да се бие? Вижте в техните източници:
Друг източник ни казва, по-точно, как да се определи, достигнал ли е човек пубертета или не:
Както вече показахме, Мухаммад свидетелствал, че присъдата на Саад е в съответствие със законите на Аллах. Мюсюлманите би трябвало да спрат безсмислено да нападат Тората и да се съсредоточат върху Мухаммад - техния пророк, който приветствал изреченото от Саад с аплодисменти. Обърнете внимание на това, как Мухаммад (бъдещия перфектен модел за подражание на мюсюлманите), се обръщал към евреите от Бану Курайза след обсадата:
Отново от сборника с Достоверни(Сахих) хадиси:
Милосърдния Пророка на милостивия Аллах унижавал безпомощни хора с думи като "братя на маймуни" и подстрекавал и други да последват примера му.
Заключение
Клането на Бану Курайза ще остане завинаги черно петно в историята на исляма, на неговия основател и неговата идеология. Това е било поведението на човек, който нарича себе си Пророк, изпратен като милост за човечеството?
Мюсюлманските защитници се опитват по всякакъв начин да оправдаят Мухаммад и неговите престъпления. Най-любимият аргумент, който те използват е да изтъкват предателството на Бану Курайза. Очевидно абсурден аргумент, защото евентуалното предателство на това племе щеше да спаси света от исляма при Хандака, а оттам и днешния свят щеше да бъде свободен от бремето на исляма.
Те търсят и оправдание във Второзаконие, твърдейки в същото време, че Писанието на юдеите е изкривено! Мухаммад замислил чудовищния си план, още преди да е поканил Саад инб Мауз за т.нар съдия. В допълнение, когато последният обявил кръвожадната си присъда, именно Мухаммад се втурнал да обявява, че това решение е в съответствие с решението на Аллах. Като се вземат предвид всички тези факти, изчезват всички съмнения, че е било планиран геноцид. След този инцидент, племето Бану Курайза престанало да съществува в Арабия.
Вижте също
Преводи
- Тази страница е достъпна също и на следните езици: Азербайджански, Английски. За други езици вижте менюто в ляво.
Английски
- Banu Qurayza - A hub page that leads to other articles related to Banu Qurayza
Външни препратки(Английски)
- What really happened to the Banu Qurayza - Collection of articles from Answering Islam
- Muhammad, the Qurayza Massacre, and PBS - Andrew G. Bostom, FrontPageMagazine
- Muhammad and Massacre of the Qurayza Jews - James Arlandson, American Thinker
- Massacre of the Banū Qurayẓa: A Re-Examination of a Tradition - M. J. Kister, Jerusalem Studies in Arabic and Islam 8 (1986): 61-96
Източници
- ↑ Ибн Хишам: «Жизнеописание Пророка Мухаммада», М.: Умма, 2002 - Руски език
- ↑ Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust. - Английски език
- ↑ Guillaume, Alfred, The Life of Muhammad: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah. Oxford University Press, 1955. ISBN 0-1963-6033-1; p. 461-464.
- ↑ Peters, Muhammad and the Origins of Islam, p. 222-224.
- ↑ Norman Stillman, The Jews of Arab Lands: A History and Source Book. Philadelphia: Jewish Publication Society of America, 1979. ISBN 0-8276-0198-0; p. 141f.
- ↑ Ибн Хишам: «Жизнеописание Пророка Мухаммада», М.: Умма, 2002 - Руски език
- ↑ Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). [http://books.google.com/books?id=fOyO-TSo5nEC&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q=&f=false (2002). The Life of Muhammad. Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust. - Английски език
- ↑ The History of Al-Tabari: The Victory of Islam, translated by Michael. F. State University of New York Press, Albany 1997, Volume 8. page. 38