Притеснения с исляма:Осиновяване: Difference between revisions

Template:Притеснения с исляма

Осиновяването в исляма и историята за брака на пророка Мухаммад със Зайнеб Бинт Яхш

Ислямът забранява осиновяването на деца. Осиновяването, както се разбира в западният свят, не е позволено в мюсюлманският шериатски закон. Докато Мухаммад е казал “Аз и покровителя на едно сиропиталище сме от приближените в рая” и "Най-добрата от мюсюлманските къщи е тази, в която има сирак, за който се грижат добре"(Бухари и Ибн Маджах), то в ислямският закон изглежда се постявят различни условия.

Ето малко предисловие.

Осиновяването е предислямски арабски обичай

Осиновяването на сирак/безпомощно дете е била много популярна и морална практика сред арабите преди исляма.Осиновявайки сирак те са смятали, че осиновеното дете е тяхно собствено и е наследник на рода, името и наследството на осиновителя, и забраната за брак по кръвно родство се е считала за сближаване.

След исляма

Мухаммад отменя споменатата по-горе практика на арабите да осиновяват деца.Исляма не дава на осиновеният син никакви реални права. Да всеки може и е окуражава да се грижи за сирак, но това е само като акт на милост и никога не могат да имат легални взаимоотношения. По времето, когато се въвежда този закон, бил даден следния аят:

От това разкритие следва, че осиновителя може да се ожени за бившата жена на осиновеният си син и обратното. По този начин Мухаммад се жени за Зайнеб, бившата жена на осиновеният му син.По този повед Бог казва:

Женитбата на Мухаммад със Зайнеб Бинт Яхш

Според Ибн Саад и Ал-Табари и засягащо тази история:

Според хадис, бракът на Мухаммад със Зайнеб, бившата жена на осиновеният му син, довежда до много обвинения срещу Мухаммад. Лицемерите казват:

Изглежда,че обществото било разделено по отношение на това дали е било добра практика или не и това било нормално, защото Зайд бил познат като негов син .

В резултат на обвиненията , които се надигали срещу Мухаммад , било необходимо низпославането на кораничните аяти, споменавани по-горе и които аз ще посоча отново:

В аят 33:37 е посочена определена цел за това низпославане и действие на Мухаммад. Аята показва, че това не е за него самия, а за бъдещето на мюсюлманското общество. Според учените, това е така,за да няма в бъдеще проблеми ако един баща иска да се ожени за бившата жена на осиновеният си син. Извинете ме, но защо за Бога някой на тази земя би поискал да направи такова нещо?

На мен това ми изглежда много самообслужващо. Женейки се за бившата жена на осиновеният си син и след това да забраниш осиновяването, по мое мнение не е морално действие. Забраната за пиене на алкохол, пушене, хазарт, залагане, убиване и т.н. могат да бъдат считани за морални действия. Това го разбирам. Но как би могло това да бъде смятано за морално?

Според статия в Ал-Масри Ал-Йоум:

Тогава какво? След пубертета детето отива обратно в сиропиталището или на улицата? Как това носи полза на обществото?

Мюсюлманите винаги обясняват, че тези правила са, за да се запазят кръвните линии чисти, но това не винаги е възможно. Ако една майка изостави своето дете в сиропиталище, няма никакъв начин то да познава рода си. Какъв е смисъла да се държи това дете в непрестанно страдание и да го обричаш като сирак за цял живот? И ако въпроса наистина е в страха на мюсюлманите от женитба на едно дете с неговият брат или сестра, ако то не познава рода си, то за какво тогава са ни кръвните и ДНК тестовете! Някой би казал: "Е, нещата са били различни тогава, няма ли са тази технология.". Добре, тогава защо да правим деца в днешно време и да удължаваме страданието? Ако исляма е наистина разумен и логичен и е религия на всички времена, тогава къде е гъвкавостта му да се справи със сегашната ситуация от хиляди мюсюлмански сираци по света, които никога няма да имат възможността да кажат "Мамо" или "Татко"?

Мюсюлманите също заявяват, че само собствената майка или собствен баща могат да обичат детето си адекватно а осиновеното дете никога няма да бъде обичано, както собстевното. Това отрича опита на милиони осиновители и осиновени деца, който свидетелства за обратното. "Кой би могъл да измери любовта, която те изпитват?"

Освен това, толкова ли са важни кръвните линии в мюсюлманският свят? Очевидно не, защото нямаше да е позволен брака между братовчеди, в Обединеното Кралство:

Ако знаем, че това е случаят, тогава защо това продължава? Къде е грижата за децата? Къде е милостта за всички тези деца в това видео, които имат генетични увреждания в резултат на бракове между братовчеди, толкова преобладаващ в мюсюлманският свят?

Къде е божествеността в това? Мюсюлманите обясняват, че сираците могат да бъдет отглеждани, но цялата тази история с невъзможността да им се даде фамилното има изглежда жестока и безсърдечна. Защо постоянно да напомняме на едно дете всеки път, когато се записва за училище или в каквато и да е друга институция, че то е аусайдер? Не е ли ясно,че това ще има психологически ефект върху бедното дете и ще го направи да изглежда по-низше в очите на другите деца в семейството?

И накрая, мюсюлманите твърдят, че има изход от това; можеш да кърмиш детето и това ти дава право да го отгледаш и по време на пубертета. Но какво ако не може да осиновиш детето докато все още се кърми? Какво става ако то е държано в сиропиталище, в което не са уредени нещата и не могат да подготвят документацията веднага? В резултат, детето ще трябва да напусне приемното си семейство, когато достигне пубертет, защото в ислама единственият начин да се легализира взаимоотношението между жените в семейството и осиновеното дете е то да бъде кърмено от някоя от тях.

Възбраната за наследство също би могла да нарани много. Ако едно дете е било лоялно към семейството и е обичало своите приемни родители като свои, преминало е през всички стъпки в живота заедно с тях, защо тогава едни любящи хора биха казали: "Ти не беше всъщност един от нас" преди смъртта си? Не е ли наследствеността най-вече символ? Какъв завет ще остави това на дете, което се е грижело за неговите приемни родители, когато те са били болни, което им е дало същата любов, както и техните собствени деца? Никога не съм виждала проучване върху психологическото състояние на сираците в мюсюлманският свят, но според моите ученици, които са доброволци в местно сиропиталище тук в Египет: "Госпожице, те просто съществуват, не получавайки никакво образование и нямат реално бъдеще.". Просто не го разбирам. " Как това помага на някого?

Нямам представа, как изобщо някой може да не харесва такова достойно нещо като осиновяването на дете, в целият смисъл на понятието. Има милиони деца по света, на които им липсва любов и грижа. Анджелина Джоли е герой, доколкото съм запозната! Със сигурност не знаех нищо за това, когато приех исляма.