Хадиджа бинт Хувайлид: Difference between revisions

Обезкуражен , Мухаммад споделил проблемите  с  Хадиджа,<ref>Guillaume/Ishaq 191.</ref> която  побързала да го успокои. Гражданите на Мекка, го обвинявали , че е лъжец и  безсрамник, но  Хадиджа продължила да го успокоява и уверява , че той - именно  е  пророк.<ref>Ibn Hanbal, ''Musnad'' volume 6 p. 117-118.</ref> Спорещите с него започнали  гневни дебати както и  и закачки  и шеги по негов адрес  и Хадиджа всеки път  отговаряла като се подигравала на  тяхната лудост. Отделно от това кратко обобщение на отношението на Хадиджа обаче , изненадващо малко подробности са записани . Не са записани точните и отговори на подигравките към мъжа и ,както и не е  описано как точно  "го  подмогнала  в работата му .”<ref>Guillaume/Ishaq 117.</ref> Много малко са Хадисите за  ежедневието и  с Мухаммад или за нейното участие в делата на ислямската общост , въпреки че трябва да е имало много свидетели и за  двете нейни дейности .

Мухаммад продължил да проповядва  публично,като  проповедите и препиранията  довели  до безредици по улиците. Като мюсюлманин,  Мухаммад  нанесъл първия удар, като започнал да се подиграва  публично на идолите в Кааба, <ref>Guillaume/Ishaq 118.</ref> <ref>Francis Edwards Peters, ''Muhammad and the Origins of Islam'', p. 169, SUNY Press.</ref> тогава езичниците Мекканци започнали една системна  кампания за наказване на роби и новообърнати  мюсюлмани. <ref>Guillaume/Ishaq 143-145.</ref> Смятан за  един от най-лошите хулители/критикуващи,  бил братът на Хадиджа, Навфал, наричан от мюсюлманите " Сатана Курайш.".  Веднъж вързал Абу Бакр с неговият родственик  Талха ибн Убайдуллах  и ги оставил така вързани. <ref>Guillaume/Ibn Ishaq 127-128.</ref> Отношението му повдига  интересни въпроси за отношенията на Хадиджа с брат си - особено предвид факта, че синът на Навфал бил един от  най -първите приели  исляма. <ref>Guillaume/Ishaq 147.</ref> Ако тази му гадна шега , причинила  само неудобство на  Абу Бакр и Талха,  се считала за  действие на "Сатана", то  това така наречено "насилие " било много далеч от някаква голяма заплаха за живота .По-голямата част от новообърнатите  избягали в Абисиния, където християнският  цар им гарантирал безусловна защита. Мухаммад и Хадиджа били  под закрила на чичото  на Мухаммад, Абу Талиб и  останали  в Мекка. <ref>Guillaume/Ishaq 146ff.</ref>

Сестрата на  Хадиджа, Рукайка  имала дъщеря на име Умаяма  бинт Абдула.<ref>Bewley/Saad 8:1, 180.</ref> Имало  нещо нередовно в  брачния живот на Умаяма :. "Тя отиде с непознат” (каквото и да означава това) и се оженила  за един мъж от рода  Ta'иф. Дъщерята от  този съюз била  робинята  Ал-Надхия  Бинт Хабиб.<ref>Bewley/Saad 8:180-181. Umayma appears not to have become a Muslim until the conquest of Mecca in 630, hence she was not persecuted.</ref> И също така фактът ,  че собственикът  на Ал -Нахдия  принадлежал към другият род  Абдулдар. <ref>Guillaume/Ishaq 144.</ref> Не е ясно дали и  Умаяма  е била освободена от  робство или  само  дъщеря и , но ни е някак трудно  да повярваме,  че  внуци и племенници на Хадиджа могли да бъдат в робство и във вериги.

Все пак, ако  Хадиджа  искала ,лесно можела да предостави  откуп за внуците си,  но само ако искала де. Тъй като не е пристъпила към това , то  трябва да е имало някаква обида, или обстоятелства ,свързани с положението на Ал -Нахдия,  което означава, че Хадиджа не е искала  да и  помогне. И поради причина ,че няма кой друг да и помогне , то тя е останала робиня . Тъй като точната хронология на тези събития е неизвестна  е трудно да се каже дали  шегата  с въжето  на Нафвал  не е имала  нещо общо с откупуването на внуците отпосле - от неудобство  от това, което той е  показал на  Абу Бакр. С една дума, трудно е да се прецени  колко тормоз върху  новообърнатите мюсюлмани  се дължи  на приемането исляма и колко се дължи на стари кавги  ,които били  доислямски.

Мухаммад заплашил противниците си с ада,  който подробно описвал- как грешниците ще бъдат "хвърлени стремглаво" <ref>{{Quran|26|94}}.</ref> в  '' експлозия на огън и вряла вода, с нюанси на черен дим,”<ref>{{Quran-range|56|42|43}}.</ref> за едно питие" гореща течност, и течна  тъма , мътна, изключително студена,”<ref>{{Quran-range|38|56|64}}</ref> , че няма да позволи на никого да избяга или да оцелее," почерняване  и промяна на цвета на човека.”<ref>{{Quran-range|74|26|29}}. See also {{Quran|92|14}}. {{Quran-range|89|23|26}}. {{Quran|102|6}}. {{Quran-range|85|4|6}}. {{Quran|85|10}}. {{Quran-range|101|8|11}}. {{Quran-range|90|19|20}}. {{Quran|54|48}}. {{Quran-range|7|36|41}}. {{Quran|7|50}}. {{Quran|7|179}}. {{Quran|72|15}}. {{Quran|36|63}}. {{Quran-range|25|65|69}}. {{Quran-range|35|6|7}}. {{Quran-range|35|36|37}}. {{Quran|19|86}}. {{Quran|20|74}}. {{Quran-range|56|93|94}}. {{Quran-range|28|41|42}}.</ref> Хадиджа също трябвало  да приеме  предупреждения му . Като отговарял на  въпросите  на хората за  децата им , които  умрелите по времето на ония дни на  невежеството [мюсюлмани използват тези  изрази, за да опишат  дните преди  исляма], Мухаммад отвърнал: "Сега  съм в ада. И ако можете  да ги  видите  ще ги намразите.”

Когато го питали  за сина му , който  починал преди исляма , къде е,  той отговорил: "Той е на небето ... В интерес на истината вярващи и техните деца ще бъдат на небето, а езичници и децата им ще бъдат в ада."<ref>"''Khadijah asked Allah’s Apostle about her children who had died in the days of ignorance. Thereupon Allah’s Messenger said: “They are in Hellfire.” When he saw the sign of disgust on her face, he said: “If you were to see their station, you would hate them.” She said: “Allah’s Messenger, what about the child that I bore to you?” He said: “He is in Paradise.” Then Allah’s Messenger said: “Verily, the believers and their children will be in Paradise, and the polytheists and their children in the Hellfire.''” [http://www.oocities.org/tirmidhihadith/page1.html/ Tirmidhi 117.]</ref> Заключението  на Мухаммад било  интересно, в смисъл, че всичките  въпросни деца са били починали преди исляма. Той не обяснил обаче,  защо последвалото  обръщане  на Хадиджа  в ислям било във възможности да спаси някои от нейните деца  (тези, общите от  Мухаммад), но не  и децата и от предишните и съпрузи,които починали в предислямския период  .

След обръщането и на двама насилници в ислям - гражданите  Хамза ибн Абдулмуталиб<ref>Guillaume/Ishaq 131-132.</ref> и Умар ибн ал-Хатаб,<ref>Guillaume/Ishaq 155-159.</ref> доминиращото племе  на Мекка обявило гонение  на мюсюлманите . Бойкота бил  срещу цялата група около Мухаммад, включително  и немюсюлманите от тях . Издала се заповед ,според която    никой Мекканин не  можел да търгува, общува или  да се ожени за някой от Хашимитите.<ref>Guillaume/Ishaq 159-160.</ref> Племето решило , че те са  извън закона  и имат вече статус  на престъпници и  не могат  да бъдат защитени от кражба или насилие. Страхувайки се от най-лошото,  през септември 616г Абу Талиб извежда Хашимитите от Мекка. Те се разположили  на стан в  планинска клисура  ", образуван от боклука, или на стената на планината, където камъните на Mount Abu Cobeis дадоха покрайнините на Мекка. Той влезе в града с ниска врата, през която и камила преминава трудно. От всички други страни се отделя от града от скали и сгради.”<ref>[http://www.answering-islam.org/Books/Muir/Life2/chap5.htm/ Muir (1861) vol. 2 pp. 176-178.]</ref> Входът бил  малък  и можел да се наблюдава непрекъснато, като така хашимитите  си мислели ,че били в  безопасност, но в действителност  били в капан.

" Курайш блокираха  зърното и другите доставки” <ref>[http://www.soebratie.nl/religie/hadith/IbnSad.html#Book 53.1/ Ibn Saad, ''Tabaqat'' 1:53:1].</ref> За доставките на Хашимитите и  те зависели от приятели контрабандисти, готови да заобиколят  постановлението на Мекканците. <ref>Guillaume/Ishaq 160.</ref> Например  Хишман  ибн Амр "водеше  камила натоварена  с храна през нощта, и след като,  пристигна в началото на просеката( тесен път)  , развърза повода на камилата , потупа я  по корема и я  прати по тесния път  към  тях. Направи същото нещо и един друг път ,  когато носеше дрехи  за тях.”<ref>Guillaume/Ishaq 118.</ref> Тъй като Хашимитите  не можели да  печелят пари, за да платят  за тази храна, те трябвало  да  харчат спестяванията си. За три години, Хадиджа изчерпала цялото си богатство за подкрепа на общността.<ref>Ibn Hanbal, ''Musnad'' vol. 6 pp. 117-118.</ref> Положението с  блокадата продължавало да се задълбочава и да става все по-тежко и Хашимитите  останали  в прохода на планината в продължение на три години. <ref>[http://www.soebratie.nl/religie/hadith/IbnSad.html#Book 53.1/ Ibn Saad, ''Tabaqat'' 1:53:1].</ref>