Ислямът и Демократичните Ценности: Difference between revisions

Тази статия е списък на очевидните конфликти между исляма и съвременните демократични ценности.Статията израстна от тази дискусия Australian Politics Forum. Тя цитира също различни дебати между авторa и членовете-мюсюлмани. Template:Essay

Конфликти

Ислямът се различава от типичния образ , който хората си изграждат за една религия с това, че той дублира системата на управление.^[1] Ислямът е абсолютно отхвърляне на понятия като свобода ,демокрацията и човешките права,^[2][3] въпреки че това мюсюлманин много рядко може да го признае , и те често се опитват да изградят различно впечатление .^[4] На мюсюлманите се казва да живеят съобразно местните закони, ако пребивават в немюсюлманска страна , но механизмът на обръщането на една немюсюлманска държава в ислямска държава е двойнствен.Враждебността спрямо исляма се посочва като оправдание за завземане на властта/ назавоевани я та..Такава враждебност е неизбежна, ако една голяма група хора се опитва да подкопае нашите ценности и нашата система на управление. На мюсюлманите се забранява да гласуват в светски избори,като свалянето на немюсюлманските правителсва се предполага, че ще стане чрез сила, външна или вътрешна, веднага щом мюсюлманите са достатъчно силни.

Мнозинството мюсюлмани в света споделят интерпретацията на исляма, дадена по-долу, макар че от наша гледна точка тя изглежда "екстремистка" .

Свобода и човешки права

• Свобода : терминът "ислям" означава подчинение.Това е отхвърляне на личната свобода и правата на човека.^[5][6] Всъщност, Hurriyya, ислямският термин, съответстващ на думата "свобода", се дефинира като "съвършено подчинение на Аллах".

• Робство: Ислямът позволява поробването на хора,пленени в завоевателни походи ^[7][8] и на децата на робите.^[9] В допълнение, Dhimmis (димми-хора, живеещи в мюсюлманско общество, но не принадлежащи към исляма) рискуват заробване, ако не следват един дълъг и сложен ансамбъл от дискриминационни правила.^[10] Жените роби стават наложници. Към края на Оттоманската империя, робството постепенно е извадено извън закона, отчасти поради натиска на Великобритания, макар че то продължава съществуването си в Близкия изток.Не е изненадващо , че поробването на жени е последната форма (на робството) , която изчезва.Различни африкански държави продължават да практикуват робството в рамките на Ислямския закон ( Шариат) Много австралийски мюсюлмани подкрепят робството.

• Свобода на вероизповеданието: Първоначално ислямът се разпространява чрез военни завоевания, последван и от отричането на религиозната свобода ^[11] Ислямът е изключително нетолерантен към политеизма, неавраамическите религии,атеизма,агностицизма или нови култове , като Ahmadiyya базирани на исляма, но прокламиращи нови пророци след Мухаммад.Ислямът показва ограничена толерантност спрямо християни и евреи. Строителството и ремонтът на църкви и синагоги и т.н. е забранено.Ислямът насърчава родителя да бие дете ,което не се моли.^[12] Богохулството и вероотстъпничеството са причина за смъртно наказание.Разделите за вероотстъпничество, дискриминация, правосъдие,теокрация,богохулство/свобода на словото показват и другите начини, чрез които ислямът отказва на хората религиозна свобода.Всякакво културно наследство, свързано с други религии, трябва да бъде унищожено с твърдението, че то няма никаква стойност и може да насърчи идолопоклон ничество тo (например неотдавнашното разрушаване на гигантските статуи на Буда в Афганистан). Мюсюлманите виждат в това услуга, направена на човечеството. ^[13]

• Богохулство/свобода на словото Наказанието за богохулство е смърт чрез пребиване с камъни.^[14] Ислямът забранява критикуването на Аллах, Мухаммад или исляма. Той също така забранява други сфери на свобод нo слово. Еротичните телефонни линии например са незаконни.Наказанието за говорене по един женствен или "педерастки"(като хомосексуалист) начин по избор( а не поради физически недъг) е убиване с камъни.^[15]

• Вероотстъпничество: Наказанието за мюсюлманин, който отхвърля исляма, е смърт.^{[16][17][18][19][20]} За сунитите,но важи и за шиитите.^[21] Мюсюлманските учени спорадично са се опитвали да променят това(последно в 1839г.),в посока смъртното наказание да се прилага само за предатели-вероотстъпници. ^[22] Въпреки това основната маса в исляма все още смята , че смъртното наказание за вероотстъпничество е правилно.Също така , като се има предвид, че ислямът е едновременно държава (или форма на управление) и религия,много мюсюлмани смятат вероотстъпничеството само по себе си за предателство.^[23]

• Права на жените: мюсюлманите не виждат никакво противоречие в това да заявяват, че мъжът има власт над жената и да твърдят , че в исляма мъжът и жената са равни. ^[24][25][26] Мюсюлманите също така утвърждават , че отношението към жената в ислямските култури е по-добро.Често се казва (от мюсюлманите) , че отказът от основни права, като правото да избираш как да се обличаш, е освободително.Мюсюлманите често твърдят, че това, което съпътства личната свобода на Запад ,е станало цел на личната свобода- това ще рече , че на жената е позволено да прави каквото и харесва, за да може мъжът да я контролира.Жените подлежат на домашно насилие(дори отделни входове за жени)Жените са ,за да побързат да задоволят сексулните нужди на своите съпрузи при поискване.^[27] На жените не е позволено да се смесват свободно с мъже, които не са от тяхното семейство и трябва да имат разрешение от съпруга , за да излязат от дома. Жените не могат да пътуват , без да са придружавани от свой близък и не могат да се здрависват с мъж , който не им е близък роднина.^[28] Жените са дискриминирани и в закона за наследяването,наследявайки само половината от това, което наследява един мъж(на основание на това на това , че друг мъж ще поеме грижата за нея).Един мюсюлманин може да сключи брак с 4 жени, включително немюсюлманки, но една жена може да има само един съпруг, който трябва да е мюсюлманин.Освен това, един мъж мюсюлманин може да вземе робини и да има сексуални отношения с толкова , колкото "дясната му ръка може да обхване".Ислямът отхвърля идеята един мъж и една жена да се влюбят и оженят.По-скоро старец се жени за булка-дете,от която се очаква "да порасне за любов" в скромно служене по време на брака.

Правосъдие

• Правосъдие: Съдът в ислямското правосъдие счита свидетествата на немюсюлмани за свидетества с по-малка стойност, на базата на това , че немюсюлманите в основата си са нечестни.^[29][30] Немюсюлманин не може да свидетества срещу мюсюлманин .^[31] Ислямските правила изискват мюсюлманите да прилагат спрямо мюсюлман съмнение в негова полза, да го извиняват, да прикриват греховете му.^[32] "Който крие грешките на един мюсюлманин, Аллах ще прикрие грешките му в тази свят и отвъдното. Бог ще помогне на (своя) служител, тъй като той ще помогне на брат си. " Това, в съчетание с други форми на дискриминация, ще доведе до проблеми, които подкопават правосъдието и водят до намаляване на правата на немюсюлманите.

• Смъртно наказание: Ислямът прилага смъртното наказание за много престъпления. Това включва прелюбодеяние, кръвосмешение, вероотстъпничество, ерес, езичеството и т.нПо-дребните престъпления като разврат или мастурбация се наказват с бой с камшик. Хомусексуализмът се наказва като прелюбодеянието или като разврата.

• Колективно наказание: Ислямът подкрепя колективно наказание на немюсюлманите, особено евреи.^[33] Това включва пълно изтребление на еврейски племена заради престъпление, извършено спрямо отделни мюсюлмани.^[34]

• Домашно насилие: В съответствие с исляма,мъжът има власт над телата на жените (и робините) си и не се изисква съгласието им ,за да прави секс с тях.Но това не се счита за изнасилване и мюсюлманите отричат, че ислямът позволява изнасилването.^[35] Мюсюлманите казват, че ислямът позволява шамаросването на жените , за да бъдат държани в правия път, но отричат , че става въпрос за домашно насилие.^[36][37][38] Мухаммад позволява на мъжете да бият жените , докато те станели "зелени"'green'^[39] ,но,както се твърди,все още нямало съгласие до каква степен е разрешено на съпруга да бие жените си и варира от побой над жените в рамките на това , което е"допустимо, но не е препоръчително", до разрешение съпругът да бие жените си с мицвак(растение, от което се правят пръчици за почистване на зъби), но така че да не остават синини, но с достатъчно яростна демонстрация на гняв и фрустрация,за да се избие "лошото настроение" на жената.^[40][41] Унижението е също обявено за цел на домашното насилие в исляма. ^[42] Очевидно, след като веднаж домашното насилие е разрешено, каквито и морални граници да се поставят на биенето на жените, те (границите) задължително се нарушават в разгара на конкретния момент даже от благочестиви мъже, а останалите напълно ги пренебрегват. Абсурдно, но законовото средство за жена, която е била "бита над позволеното" , е да получи постановление на съда,позволяващо и да бие мъжа си като ответна мярка.

• Дискриминация: Християните и евреите са посочени с името"димми". Ползват се с ограничена толерантност, обусловена от определен брой задължения, които изглеждат доста произволни и дискриминационни, в икономическата, религиозната и социалната сфера.^[43] Целта е "димми" да са поставени в унизително положение , в положение сегрегация и дискриминация,така че и най-изпадналия мюсюлманин да е над тях и да не се чувства изкушен от материалния им успех.Тези правила се отнасят до поздравяване, поведение, начин на обличане, пътуване, работа, търговия, жилища и т.н."Димми" рискуват смърт или поробване,ако не изпълняват тези правила.Всички мюсюлмани носят военна служба.На всички немюсюлмани се налага данък джизие,освен ако служат също.Ограничена автономия под формата на еврейски и християнски граждански съдилища и администрация са позволени,но това не се разпростира върху не-авраамическите религии.Всички други немюсюлмански народи се третират още по-лошо.

• Демокрация срещу теокрация: Ислямът изисква създаването на теокрация. Демокрацията е забранена.Мюсюлманите могат да избират представители за установяване на Ислямския закон, но тези представители нямат мандат да създадат нещо различно от посоченo тo законодателство.Кандидатурите се ограничават до тези на най-ерудираните ислямски учени.Ислямът забранява даже "ислямската партия" в Австралия и забранява на хората да гласуват за нея.Ислямът изисква възстановяването на Халифата, което би означавало връщане към лошите стари времена на военeн експанзионизъм на империи, които се опитват да завземат целия свят.

• Предателство и вярност към нацията: В момента няма халифат, но когато той се (въз)създаде, мюсюлманите ще бъдат помолени да напуснат страната, в която живеят, и да отидат в Халифата,към който те дължат истинска вярност.Това е в случай при ситуация на война между Халифата и другите нации.Австралийци могат да бъдат призовани да хванат оръжие срещу Австралия.Няма никаква политическа линия, която да показва кога това ще се случи.

• Война: Ислямът изисква от своите последователи създаването на една империя,наречена Халифат.Самата религия е базирана на управлението на Мухаммад на неговата империя;От всички мюсюлмани се изисква да се върнат в тази империя и да носят военна служба в нейно име и по нейно поръчение. Историята на исляма е доминиранa от възхода и постепенния упадък на халифата. Те(мюсюлманите) едва неотдавна са се оказали" без родина".Ако една ислямска империя спечели дадена война,тя може да отнеме цялата земя и всичката собственост на завладeния народ.Този народ има право да напусне земята си с нищо,да остане без земя и собственост,или да стане роб на нашествениците.^[44] Често мюсюлманите прокламират, че империята (им) се разширява само в случай на самозащита, но това ,съвсем ясно, не е вярно.Например в разцвета на Халифата, мюсюлманите прекосяват Средиземно море, за да участват във война с днешна Испания.След първоначалните им победи, те се обръщат срещу своите дотогавашни съюзници и започват да ги избиват.След това се опитват да завладеят целия полуостров и започват набези срещу днешна Франция.. По отношение на военнопленниците, ислямската доктрина позволява на владетеля да изберe най-печелившия или най-полезния между четири варианта: да ги убие , да ги сведе до роби или да ги продаде,откуп , помилване ^[45] Много мюсюлмани вярват, че Западът е в състояние на война с мюсюлманския свят от 1920 г.^[46] Мюсюлманите се противопоставят на всякава "капитулация" на палестинците след поражението в една война, продължила десетилетия, считайки,че военната победа на мюсюлманите е предстояща.В такъв смисъл те подкрепят мирните договори ,но не предвиждат никакво предаване.Те ги виждат като споразумение за временно спиране на войната ,за да я рестартирате по-късно.^[47] Всякакъв договор може да бъде нарушен при положение,че ислямът насърчава измамата..

• Расизмът: Расизмът е технически срещу исляма, но е широко разпространен, особено сред политически активните поддръжници на исляма. Хитлер обиколи Близкия изток преди Втората световна война, за да получи подкрепа за своята кауза и да спечели съюзници. Той донася ревностен антисемитизъм с него, което се оказа много популярен сред местните жители. Докато на запад беше отбит след последиците от нацизма и антисемитизма, Близкия изток и мюсюлманите, са държанали на тях. Близкият изток претърпява поражение с Германия, защото са част от един път на „славна империя”, която бавно се разпадна и в крайна сметка е била разбита от чужди сили. Както винаги, евреите бяха лесна изкупителна жертва за тяхното нещастие. Като малък ъгъл на "своя" територия предаден на евреите след Втората световна война, работещ за антисемитизъм сред мюсюлманите по целия свят. Съвременните теории на конспирацията около евреи се ширят в мюсюлманската общност и не са напреднали много далеч извън рамките на суровият стил, насърчаван от Хитлер.^[48] Анти-бял расизъм предоставя също и лесен начин да се обвиняват немюсюлмани за разпадането на ислямската империя и на текущото състояние на нещата в Близкия изток.^[49]

Сексуалност

• Любов: Ислямът не приема класическата идея за любовта , която не се смята за нещо повече от самодоволство, изключващо логиката и разума.Вместо това момичетата се отглеждат , за да обичат избрания за тях съпруг.Тази любов има за основа вярването в исляма, единствената истинска религия.По тази причина няма никакво значение дали едно момиче е омъжено на 6,12 или18 години , нито с колко е по-възрастен избрания за нея съпруг.^[50] Ислямът улеснява домашното насилие,а от жената се очаква да е слуга на мъжа си..^[51][52] Ако тя изневери на избрания за нея съпруг, бива убивана с камъни(виж "Прелюбодейство" по-долу.

• Изнасилване: И знасилването е допустимо в исляма при същите условия , при които и секса.^[53] Там, където сексът не е разрешен , изнасилването се наказва по същия начин като секс по взаимно съгласие.^[54][55] Мюсюлманите отхвърлят идеята за секс по взаимно съгласие на възрастни и изключват сексът да е по съгласие, докатао Бог(т.е. Ислямският закон) не го позволи.^[56] Ислямът изисква съпругата да задоволясексуалните желания на съпруга си и не признава необходимостта от съгласие на базата на избор на жената.^[57][58][59] Мюсюлманите-мъже могат да правят секс с роби или с"каквото дясната им ръка притежава", обаче мюсюлманите правят разлика между роби, с които правят секс и "сексуални роби(ни)",вероятно на базата на това, че само собственикът на робинята може да я изнасили. ^{[60][61][62][63][64][65]} Жените, заловени по време на завоевания също могат да бъдат изнасилвани.Мюсюлманинът смята изнасилването на робите като негово"право" и дори отива още по-далеч и го описва като "освобождаващо" за пленените жени. ^[66][67] Изнасилването на немюсюлманка при други обстоятелства е технически незаконно според исляма, но съдилищата разглеждат свидетелствата на немюсюлмани като ненадеждни.В добавка към наказанието за секс по взаимно съгласие, "незаконният изнасилвач" трябва да плати и откуп на жертвата.Ако жертвата е роб(иня),изнасилвачът трябва да обезщети (вероятно собственика на роба).понижаването на стойността на роба.Това заплащане трябва да се извърши независимо дали роба/робинята е девствен/а(въпреки че това вероятно би оказало влияние върху стойността на роба/робинята).^[68] Мюсюлманите често заявяват , че ниският брой на оповестени случаи на изнасилвания и педофилия в мюсюлманските общества е по- скоро доказателство за редкостта им , отколкото за легализирането на изнасилването,за трудното постигане на признаване на вината и за препятствията за съобщаване за изнасилването (много жени, които съобщават за изнасилване, често са признавани за виновни в сексуално свързани престъпления).

• Педофилия: Ислямът институционализира педофилията в брака . ^[69] Един педофил може да има до 4 съпруги в предпуберитетна възраст по всяко време и толкова момичета-робини, до колкото може да се добере.Не е необходимо да се жени за момичетата за цял живот,а може да се разведе с тях веднага щом те станат твърде зрели за неговия вкус, и да си вземе нова жена в предпуберитетна възраст. Като че ли единственото противопоставяне е вярата на обществото, че той(педофилът) не прави секс с тях ,докато те не достигнат полова зрелост.Обаче може да живее с момичетата и са мести , където пожелае.Това, комбинирано с изискването на Ислямския закон жената да се покрива от глава до пети,изкривяването на живота им, и строгия контрол, който мъжете упражняват над жените,които притежават( напр.жената се нуждае от разртешението на съпруга,за да излезе от дома), означава , че е невъзможно институционализираната педофилия да се изкорени в рамките на Ислямския закон.Педофилията извън брака се наказва като секса по взаимно съгласие и предвид строгите наказания за нея и предвид покровителстващи тe педофилията брачни закони, най -вероятно много педофили ще потърсят удовлетворение в пределите на брака.Правното преследване на организираната извънбрачна педофилия би се възпрепятсвало от същите закони, които пречат на разкриването на педофилията в рамките на брака.

• Некрофилия: Некрофилията е разрешена според исляма в същите ситуации,в които е позволен секс, като е добавено условието трупът да е пресен.Арабската пролет породи сериозни усилия некрофилията да се легализира (в рамките на 6 часа(от смъртта)), както и намаляването на възрастта за секс по взаимно съгласие. Законопроектът сега е в ръцете на египетския праламент. ^[70]

• Изневяра: Наказанието за прелюбодеяние (извънбрачен секс) е смърт чрез пребиване с камъни.

• Разврат: Наказанието за разврат (предбрачния секс) е 100 удара с камшик.Наказанието може да бъде отменено, ако на развратниците не е била да дена възможност да се оженят , преди да правят секс(например защото не могат да си го позволят).

• Хомесексуалност: Наказанието за хомосексуалност е същото като за прелюбодеяние или разврат,като зависи от това дали си женен.Това може да се случи само тогава , когато Австралия стане теокрация.Много малко гейове всъщност биха били екзекутирани, защото "явната" хомосексуалност изчезва при исляма, по скоро мъжете спират да правят секс помежду си , понеже са мюсюлмани.

• Мастурбация: Мастурбацията е забранена според исляма. ^[71] Наказанието( за нея) е в рамките на широка категория, наричана "ta'zeer".В късните години на Османската империя наказанията варират от глоби и лек бой до краткосрочен затвор.

• Полигамия: Един мюсюлманин може да има до 4 жени в допълнение към наложницитте си.Жената може да има само един съпруг. Тя има нужда само от един мъж, понеже той и обезпечава това, от което тя се нуждае.Мюсюлманинът може да си вземе за жена юдейка или християнка, но не и атеистка или жена от "не-авраамическите" религии.Мюсюлманка може да се ожени само за мюсюлманин.Грубо, на Мухаммад са му били позволени 11 жени.^[72]

• Наложници: В добавка към жените си, мюсюлманинът може да прави секс и с робините си (наложници). ^[73][74]

Други

• Алкохол: Всички упойващи алкохолни питиета са забранени.

• Обрязване: Обрязването и на мъжете , и на жените се практикува в исляма,макар че има разногласия по отношение на това дали е" необходимо", "препоръчително" или "просто разрешено".^[75][76] Твърди се, че степента на гениталното обрязване на жените, се контролира, и тези, които режат твърде много, се наказват със смърт чрез пребиване с камъни.Обрязването и на мъжете , и на жените се практикува в исляма,макар че има разногласия по отношение на това дали е" необходимо", "препоръчително" или "просто разрешено".Твърди се, че степента на гениталното обрязване на жените, се контролира, и тези, които режат твърде много, се наказват със смърт чрез пребиване с камъни.

• Облекло: Една жена трябва да си покрива всичко, освен лицето и ръцете си. Дрехите й не трябва да са прекалено стегнати,така че да се очертава фгурата и под тях.Наказание? Още не е ясно...

• Музика: Музикални инструменти обикновено са забранени, тъй като те са "чистото зло". Някои мюсюлмани смятат пеенето за "незаконно", други го приемат ,както и музикалните инструменти, ако посланието на песента е приемливо и в зависимост от случая(например сватба)

• Лична хигиена: От мюсюлманите се изисква да отстраняват окосмяването от интимните си места, но не и окосмяването по лицето.^[77]

• Кражба: Наказанието е отрязване на ръка,освен ако обстоятелствата не са ви принудили да крадете(например: да доставите храна за семейството си);На клептоманите се отрязва ръката.

Осъществяване на промяна

Още не съм сигурен колко твърдо исляма изисква от последователите си да лобират за тези промени. Изглежда има известна неяснота по този въпрос. Общото правило явно е мирно да бъдат толерирани модерните закони, докато мюсюлманите се окажат в достатъчно силна позиция да наложат Ислямския закон.

Смяна на стратегията

Мюсюлманите, които публично поощряват исляма, изглежда стават все по-знаещи. Горепосочените въпроси бяха повдигнати по време на разговори с няколко мюсюлмани в този форум.Списъкът е съставен в отговор на нарастващата сложност в дебата и тенденцията у някои популяризатори на исляма да повтарят същата дискусия и да се преструват, че повдигнатите по-горе въпроси никога не са били разисквани и че няма никакъв потенциален конфликт между исляма и западните ценности.Обаче след съставянето на списъка, с линкове към цитати от мюсюлманите в този форум, потвърждаващи всяка точка, имаше рязка промяна в стратегията.В разговор с други мюсюлмани, участниците насърчаваха по-силно фокусиране върху пропагандата в публични дискусии с немюсюлмани, без да се изясни каква точно е стратегията им.^[78]

Новата стратегия изглежда включва избягване на спорните въпроси, като цяло. Мюсюлманите ще отговарят на крайни анти-ислямски декларации, или с всичко , което прави исляма привлекателен или поне неутрален при сравняване. Те също ще правят такива"необмислени" анти-американски и анти-западни декларации и за оправдание ще посочват антиислямските такива.Обратно,исканията за повече информация по въпросите, повдигнати по-горе, или по някакви допълнителни въпроси, които не са споменати в списък, са или игнорирани^{[79] [80][81][82][83][84][85][86][87][88]} , или посрещани изкривено. ^[89][90] Тези изкривявания обикновено включват лични атаки срещу интелигентността на лицето, отправило искането,^{[91][92][93][94][95][96][97][98][99][100][101][102][103][104]} criticism of the motive of the person making the request (e.g. you are only asking so you can add it to the wiki^[105] , или "така че можеш да подведеш хората за отговора), ^{[106][107][108][109]} промяна в тема (обикновено с настоящата геополитиката) или да се настоява,че на въпроса вече е отговорено. ^[110] Съвременната геополитика, обикновено по линията на "терористът" за един човек е "борец за свобода" за друг", ^{[111][112][113][114]} и историческите неправди изглеждат любимите начини за извъртане на темите .Тези аргументи могат лесно да бъдат приведени без пряка връзка с исляма или някой от конфликтите, очертани по-горе. В действителност това може да помогне споровете да бъдат отведени далеч от исляма.Въпросите за исляма, които са базирани на текущите събития са посрещани с обичайното извъртане" Ислямът не съществува" 'Islam doesn't exist' deflection^{[115][116][117][118]} и отричане от участието на исляма (напр.:убиването на хора с камъни в Близкия изток не свързано с Ислямския закон, изискващ лапидация,понеже закона на Шериата не бил приложен правилно). . Въпросите, свързани с ислямските правила по отношение на секса, срещат погрешният отговор"свещеници изнасилват малки момчета".^[119][120] Като цяло резултатът от тези стратегии е, че промотирането или защитата на исляма пред запозната публика, включва отклоняването на спора от самия ислям към най-вече политически въпроси. ^{[121][122][123]} Тази стратегия вероятно би била атрактивна за хора, недоболни от външната политика на своето правителство и несъзнаващи политическата природа на исляма и какво би заменило тази външна политика.

Може ли ислямът да се адаптира?

Важно е да не разглеждаме или сравняваме исляма в исторически вакуум.Ширещият се консерватизъм в Близкия изток без съмнение се дължи дълголетието на Oсманската империя."Затварянето на вратите на "иджтихaдa""-спиране на религиозните проучвания(иджтихaд-спиране на дейността на богословите по изучаване и решаване на въпросите от богословско-правния комплекс-бел.моя) някъде през или след Х век без съмнение изиграва своята роля.Обаче това прекъсване е по-скоро поради взаимно съгласие , отколкото по кораническо предопределение/ постановление, така че нищо не изключва възобновяването му(на иджтихaдa)

Ислямът изисква от последователите си да сътрудничат продуктивно навсяко общество,в което те се преместят.Въпреки, че това може да бъде успокояващо в краткосрочна перспектива,но в дългосрочен план то не прави нищо, за да се изключи завръщането към военни завоевания.

Положителен момент се явява това, че отмяната на робството създава ценен прецедент за съвременните богослови да оспорят онoва, което изглежда основни принципи на исляма.По този начин вътре в исляма лесно могат да възникнат либерални движения, което се случва и в момента.Това, което позволява на терористи и екстремисти да напредват без съпротива,създава възможност и за положителни промени.Неизбежно ислямът ще претърпи значителна реформа в някакъв момент в бъдещето или ще повлече останалия свят назад към варварство.От решаващо значение е западния свят да позволи това да се случи и да не "отравя кладенеца", принуждавайки мюсюлманския свят да асоциира Западните ценности с подтисничество и упадък.

Европейският съд по правата на човека и Шариата

През 2001, почити два месеца преди атаките от 11.09.Европейският съд по правата на човека постановява, че "институцията на законите на Шериата и теократичниярежим, са несъвместими с изискванията на демократичното общество." ^[124]

На 16 януари 1998 г. Конституционният съд издава постановление за разтуряне на Refah Partisi , на базата на това, че се е превърнала в център на дейности срещу секуларизма.Той също така постанови Refah Partisi -активите и да бъдат прехвърлени по силата на закона на държавната хазна. Конституционният съд от друга страна приема, че публичните декларации на лидерите на RP, и по-специално на Неджметин Ербакан, Шевкет Казан и Ахмет Текдал, са имали пряко отражение върху законосъобразността на дейността на RP.Впоследствие той налага допълнително наказание под формата на забрана на участие в заседанията на Парламента и въздъражане от други полит. дейности за 5 години.

Съдът счита, че когато водят борба за промяна на законодателството или на правните и конституционни структури на държавата, политическитe партии продължават да се ползват със защитата на разпоредбите на Конвенцията и на член 11 по-специално ,ако спазват две условия: 1) Средствата, използвани за постигането на тези цели трябва да бъде законни и демократични о т всяка гледна точка; 2) Предложените промени трябва да са съвместими с основните демократични принципи.

Следва задължително,че политическите партии, чиито лидери са подбудили други лица да използват насилие и / или са подкрепили политически цели, които са несъвместими с един или повече принципа на демокрацията, или искат унищожаване на демокрацията и потискане на признатите права и свободи, не могат да разчитат на Конвенцията за защита от санкции, които са им наложени.Съдът постанови, че санкциите, наложени на жалбоподателите, могат основателно да бъдат считани като отговарящи на належащата обществена нужда за защита на демократичното общество, тъй като, под претекст за даване на различно значение на принципа на секуларизма, лидерите на Партията на благоденствието ca заяви намерението си да създадат множество правни системи, основаващи се на различия в религиозните убеждения, да въведат Ислямския закон (шариата),система oт закони, които са в ярък контраст с ценностите, въплътени в Конвенцията.

Вижте също

• Статии на български (Articles in Bulgarian)

Английски

• Featured Essays/Op-Eds
• Shari'ah - A hub page that leads to other articles related to Shari'ah

Преводи

• Тази страница е достъпна също и на следните езици: Английски, Френски, Немски. За други езици вижте менюто в ляво.

Външни препратки (Английски)

• Can There Be an Islamic Democracy? - David Bukay, Middle East Quarterly, Spring 2007, pp. 71-79

Източници